Китайска компания започна да строи фуражен завод в Добрич
Над 6 млн. евро ще бъде инвестицията в предприятието, което трябва да заработи през септември.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В Добрич може да бъде изграден първият завод в България с китайски инвестиции и средства от Европейския съюз. Това каза при първата копка на предприятието в четвъртък Лиу Чунюн – представител на българско-китайския инвеститор "България тианшинонг фийд ко" ООД. Фирмата започна строителството на фуражен завод в града и кандидатства за европейско финансиране по мярката за преработка на земеделски суровини от оперативната програма за развитие на селските райони, обяви Лиу Чунюн. По думите му това ще е пример и за други китайски инвеститори, които искат да реализират своите бизнес намерения в България.
Инвестицията
Над 6 млн. евро ще бъдат инвестирани в завода в Добрич. Планираният годишен капацитет е 150 хил. тона, а над 90% от продукцията ще се изнасят за Китай. В първия етап новите работни места ще са около 50, но с натоварване на пълните мощности на предприятието наетите в него ще са почти двойно повече. Инвеститорите заявиха намерението си през септември да започне експлоатацията на завода.
До строителството на завода в Добрич се е стигнало след близо двегодишно проучване. Градът е предпочетен заради добре развитото земеделие в района, източник на суровина, както и заради близостта до пристанище Варна, откъдето ще се товарят кораби за Китай. Парцелът е закупен на публичен търг преди близо година.
Очакванията на заместник-министъра на икономиката Любен Петров, който присъства на официалната първа копка, са тази инвестиция да доведе и други инвеститори в региона, а и в цялата страна.
Компанията
Справка в Търговския регистър показва, че "България тианшинонг фийд ко" е създадена в средата на миналата година и е регистрирана в Добрич. Съдружници в нея са китайската "Тиенджин Чайна енд Юръп агро-пастъръл интернешънъл трейд", Надя Маринова и Жианг Жингюн. Капиталът на дружеството с ограничена отговорност е 5.8 млн. лв., като китайската компания е внесла 5.22 млн. от него, а останалите са поделени между Маринова и Жингюн. "България тианшинонг фийд ко" е правоприемник на "Нова ера София", която е създадена през 2012 г. в София от китайските граждани Жианг Жингюн и Лиу Чунюн. Според подаденото заявление от компанията до община Добрич за получаване на сертификат за инвеститор става ясно, че през 2014 г. приходите на "Нова ера София" са били 1.086 млн. лв. от износ на царевица в Китай и 453 хил. лв. от продажби на услуги в страната.
11 коментара
Какво пречеше някой от местните олигарси да го направи този завод?
6 мил. евро не са толкова голяма сума за тях. Ако трябва даже двама-трима да се обединят...
До коментар [#1] от "tie_interceptor":
Защото, китайците имат пазари, не прочете ли статията , те ще си изнасят продукцията за Китай, ако някой от нашите направи завод би срещнал значителни трудности с реализацията на продукцията.
До коментар [#2] от "takeshi303":
Не е задължително... Къде намират да продават зърното сега?
Трябва да търсим китайския пазар.Това е добра новина
Малка стъпка в правилна посока. Вместо суровина, ще се изнася преработен продукт, което оставя повече добавена стойност в България. Не е гигански скок, но и малката стъпка е по-добра от нищо.
Числата в тази статия са абсолютна измислица. Поне моля вземете да се научите да смятате. Понеже сме в този бизнес в момента. 190 000 тона годишно : 250 работни дни = 760 тона/ден. : 16 часа ( 2 работни смени) = 47,5 тона / час. Това е страшно голяма инсталация. Дори трябва да се проектира за 50 тона/час. Такава гранулираща инсталация в България никога не е била строена и не съществува в момента. Най-големите са по 2-4 тона/час производителност. Това чудо трябва да работи с поне 10 преси които работят с мека целулоза с производителност по 5 тона/час. Вие сещате ли се като как ТИМ-аджиите ще пуснат някакви китайци там ? Много е весело. Ние им правихме (на ТИМ-аджиите) оферта за 8 тона/час инсталация да правят фураж от плявата (олюшките) от зърното , щото държат една от най-големите мелници в България - Варненската. И след това се умълчаха хората. Те си правят разчетите - те си знаят. Тия тръгнали да правят 50 тона/час - ми то няма толкова суровина в Добруджа. Да не говорим , че с 6 млн. евро нищо не могат да направят за да постигнат този рекламиран капацитет. Ами инсталация за 2 тона/час за слънчогледова шлюпка струва от порядъка на 400 - 600 000 лв . Айде умножете по 25. Хайде станаха 7,5 млн. евро. Но това е само машинния парк в капиталовото вложение. Ами имате инженеринг, земя, вързване с електромрежата, разрешителни, обучение на персонала и т.н. и т.н. Смешна работа.
И тези статии които ви ги пробутват с някакви "инвестиции" са много голяма смешка. Китайците след като арендуваха 20 000 дка във Видинско, но нещо не им се случиха нещата в момента арендуват усилено в района на Ловеч - ама яко. Какво искат китайците? Много просто - белтък. Искат да гледат люцерна и да правят комбинирани фуражи на люцернова основа. Защо? Защото в сухата люцерна имате 17-19% белтъчини - една от най-силните белтъчни култури. Ама люцерновите гранули ги хапват животните. А милиардния Китай иска да си похапва и месце, не само паничка ориз. Това е истината. И нашите хубавци (ще им го направим) да се научат да изнасят крайни продукти с добавена стойност, а не суровини. Горивни пелети - цена 300 лв. тон. (средно). Гранулирана люцерна - 720 лв/тон. Ей за това са тия китайци тук.
И накрая да приключим с тия "бравурни" китайски инвестиции - ами то е технически невъзможно да се изгради такъв завод за 9 месеца. То е едно да носиш лъскави костюмчета ама друго нещо са числата. Една инсталация за гранулиране с капацитет 1 тон/час влиза в 2 бр. 40-футови контейнера. Хайде умножавайте по 50. Ама не е това само въпроса. Ако се прави такова чудо е най-добре производителя да е един. Ако някой си мисли, че в Китай е натрупана техника (ние я наричаме "железария") ей така - отиваш плащаш и взимаш - дълбоко се лъже. Не! Поръчваш , авансираш и ти я правят и доставят. Те китайците не са прости. Само изработката на машинния парк на този завод ще отнеме минимум 4 месеца. Добавяме 2 месеца да доплува до България. Добавяме т.нар. "мъртво техническо време" - плащания, товарене, митници, разтоварване , нашенско туткане - още 2 месеца. Май отидохме в септември. Ами монтаж и пускане в екплоатация - айде още 3 месеца минимум - това е много сложна инсталация. В 1 инсталация с производителност 1 тон/час има 19 електромотора (от 0,37 до 90 КВ) , които се съгласуват, а тук са много повече. Дигитализацията на китайците е малко слабичка, ама имат 2 комбината, които са напред с материала. След това идва Коледа по български - колим прасето, заливаме с червено вино. След това се оглеждаме - ами суровина? Ейййй ми то през зимата май нямало, щото я били изнесли за Германия и Турция.
Това ако се случи и тръгне след 2 години ще е добре, ама надали.
Хич не се изненадвам. Може би трябва чужди инвеститори да изкупят цялата държава... Но, уви!, пак ще има недоволни
Да видим дали ще стане и тогава пак ще говорим.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.